Жените, които планират да забременяват, да се ваксинират преди това, а бременните да го направят от 26-та до 36-та гестационна седмица, препоръчва педиатърът и специалист по инфекциозни болести
Д-р Снежа Шаламанова е завършила медицина в МУ – Пловдив. Има придобити специалности по детски болести и по инфекциозни болести.
От 1990 г. до 2000 г. работи като участъков педиатър в Панагюрище и Перник, а от 2000 г. до 2007 г. – като общопрактикуващ лекар в Перник с преобладаваща детска практика. От 2007 г. до 2010 г. е част от екипа на СЗОК.
От 2010 г. до 2018 г. работи в Първо детско отделение на СБАЛИПБ - Инфекциозна болница, и последователно и в МЦ „Детско здраве“, в момента Първа детска консултативна клиника. През 2014 г. завършва теоретичен курс по ехография на коремни органи.
От 2018 г. до настоящия момент д-р Шаламанова е част е от екипа на Детското отделение на УМБАЛ „Софиямед“.
Д-р Шаламанова, епидемията от коклюш изплаши много родители. Какъв апел и по-скоро съвет може да дадете на тях?
Нека запазят спокойствие. Задължително да ваксинират децата си и да спазват няколко прости съвета, ако имунизацията все още не е осъществена или е направена скоро.
Новородените първите два месеца трябва да се изолират при големи семейни мероприятия, да не се допуска контакт на много хора с тях. Кърмачета до 6 месечна, дори до 1-годишна възраст, заболели от коклюш, трябва да се лекуват в болнично заведение, защото при продължителните кашлични пристъпи се изтощават, дехидратират, спадат на тегло и имат нужда от венозна рехидратация, а при апноичните паузи – от кислородотерапия.
Тъй като коклюшът протича най-тежко при новородените и децата в най-ранната кърмаческа възраст е добре бременните жени да се ваксинират след 26-а гестационна седмица до 36-а гестационна седмица. За плода и бременната жена няма някакви нежелани реакции. Когато една бременна жена се ваксинира, се образуват специфични антитела срещу причинителя на заболяването, които се предават на новороденото, и то е защитено през първите два месеца, докато му се постави редовната ваксина за коклюш. Желателно е жените, които планират да забременяват, да се ваксинират преди това. Препоръчително е да се ваксинират и близките, неваксинирани или ваксинирани преди повече от 6-7 години, които ще бъдат в контакт с новороденото.
При какви симптоми може да се мисли за коклюш?
Класическите кашлични пристъпи (пароксизми) при коклюш се наблюдават при неваксинирани деца. Инкубационния период е от 1 до 3 седмици, най-често 7-10 дни. Заболяването протича в три стадия:
Катарален стадий с продължителност 7-10 дни. Появява се субфебрилна температура до 38 градуса (в повечето случаи липсва повишена температура), водниста секреция от носа, зачервяване на очите, усилено сълзоотделяне, в края на периода започва суха кашлица, по-изразена през нощта, децата са капризни, с намален апетит.
Пароксизмален стадий – около 3-4 седмици - серия от къси кашлични тласъци до изчерпване на въздуха по време на издишване, мощно шумно вдишване (реприз), наподобяващо магарешки рев, последвано от нов взрив от кашлични пристъпи по време на следващото издишване. Пароксизмите достигат понякога до 30 в денонощие, включително и през деня, възникват спонтанно или се провокират от шум, докосване до кожата, въздушно течение, плач. По време на пристъпа детето е с издути шийни вени, зачервено лице, изплезен език, изпъкнали и насълзени очи. В края на пристъпа цианозира (посинява), повръща слузести материи, между пристъпите е изтощено.
Реконвалесцентен стадий – 1-2 месеца. Постепенно кашличните пристъпи се разреждат, интензитетът им също намалява.
Най-честите усложнения са пневмония при 25% от кърмачетата, причинена от аспирация по време на кашлицата или повръщането, вторична бактериална пневмония в реконвалесцентния период, кръвоизливи в конюнктивите, склерите, по кожата, хернии, пролапс на ректума, кръвоизливи в ЦНС от повишеното вътрекоремно и вътречерепно налягане.
При ваксинираните деца пароксизмалният стадий протича сравнително леко (липсват класическите кашлични пристъпи), продължава по-кратко, реконвалесцентният стадий също е по-кратък, усложнения се срещат рядко. Все пак децата кашлят по-дълго време, отколкото при обикновените респираторни инфекции, със суха кашлица, която не се повлиява от прилаганото лечение. Заболяването не води до трайно и хронично разстройство на дихателната функция.
В катаралния начален стадий коклюшът трудно може да се разграничи от остро респираторно заболяване (ОРЗ). Коклюшният токсин дразни костния мозък и увеличава белите кръвни клетки – в ПКК има увеличени левкоцити и лимфоцити, завишени са и тромбоцитите, т.е., при дете, което кашля повече от 10 дни със суха, дразнеща кашлица, предимно през нощта и има посочените промени в ПКК, също след 10-я ден, най-вероятно се касае за коклюш.
Задължително ли диагнозата се поставя след позитивен PCR тест?
Поради значително увеличената заболеваемост от коклюш в момента, тежкото протичане при кърмачета, малки деца до 2 годишна възраст и неваксинирани деца и възрастни, бързото и точно поставяне на диагнозата е от решаващо значение. Лабораторната диагностика на коклюша е трудна и резултатите се получават късно. При амплификационните методи (PCR тестове) чувствителността е 80-100%, позитивира се най-рано след появата на оплакванията, дори при антибиотично лечение до 5 дни от началото му, и при имунизирани, резултатът е готов в рамките на 24-48 ч.
Независимо че PCR реакцията е високочувствителен диагностичен метод, се препоръчва тестването само на пациенти с изявена клинична симптоматика. Тестването на контактните не е препоръчително, тъй като PCR тестът при тях може да е фалшиво отрицателен. Микробиологичните изследвания стават бавно и при тях причинителят рядко се доказва. Серологичните изследвания за доказване на антитела се позитивират след 3-4 седмици, но такива се откриват и при имунизирани, не са надеждни при кърмачета.
При положителен резултат винаги ли детето трябва да се лекува в болница?
Имунизираните деца и неимунизираните, които кашлят, но липсва затруднено дишане, дехидратация и усложнения – пневмония, прояви от страна на ЦНС, могат да се лекуват в домашни условия.
При кърмачетата до 1 годишна възраст и особено до 6 месеца, както и при децата с по-тежко протичане, лечението задължително трябва да се проведе в болнично заведение, където се прилагат аспирация, адекватна венозна рехидратация, кортикостероиди при животозастрашаващи състояния, кислородотерапия, макар рядко – и апаратна вентилация. При съвременните възможности на интензивна терапия прогнозата на тежките форми е значително подобрена.
Какво е лечението и колко дълго продължава то?
Коклюшът е бактериална инфекция и лечението се провежда с антибиотици – макролиди. Те не повлияват особено протичането на заболяването, но елиминират микроорганизмите от назофаринкса и предпазват околните. Болните не са заразни след 5-7 дневен прием на антибиотик. Симптоматичното лечение е с противокашлични сиропи, успокояващи сухата кашлица. Необходимо е избягване на фактори, провокиращи пристъпите (тревога, плач), правилно хранене, достатъчен прием на течности, осигуряване на чист въздух и приятни занимания.
Безклетъчната ваксина срещу коклюш, която присъства в комбинираните ваксини, е включена в задължителния Имунизационен календар, прави се на 2, 3, 4 месечна възраст, реимунизация една година след последната имунизация, реимунизация на 6 годишна и 12 годишна възраст, и е с добра поносимост.
С оглед на тежкото протичане на заболяването при новородени и кърмачета, сериозните усложнения при тях, незадоволителния ефект от медикаментозното лечение, трудното и късно изолиране на причинителя, ваксинопрофилактиката е най-сигурното и мощно средство за леко протичане или предотвратяване на коклюшната инфекция в детската възраст.
Д-р Надежда Римпова: Не е добре да се прекалява с витамини, ...
Проф. Георги Попов: 80% от невропсихичните заболявания при д...